Publisher's Synopsis
Мис Бартлет се стресна. Обикновено при пенсия хората ги преглеждаха ден-два преди да говорят и често не откриваха, че ще "направят", докато не си отидат. Знаеше, че натрапникът е зле възпитан, още преди да го погледне. Той беше възрастен мъж, тежък телосложение, със светло, обръснато лице и големи очи. В тези очи имаше нещо детско, макар че не беше детинството на сенилността. Какво точно беше мис Бартлет не спря да обмисля, тъй като погледът й премина към дрехите му. Това не я привлече. Вероятно се опитваше да се запознае с тях, преди да влязат в плуването. Затова тя прие смаян израз, когато той й заговори, и след това каза "Гледка? О, гледка! Колко възхитителна е гледката! " "Това е моят син", каза старецът; "Казвам се Джордж. Той също има гледка. " - Ах - каза госпожица Бартлет, потискайки Луси, която се канеше да проговори. "Това, което искам да кажа - продължи той, - е, че можете да имате нашите стаи, а ние ще имаме вашите. Ще се променим. " Мис Бартлет се стресна. Обикновено при пенсия хората ги преглеждаха ден-два преди да говорят и често не откриваха, че ще "направят", докато не си отидат. Знаеше, че натрапникът е зле възпитан, още преди да го погледне. Той беше възрастен мъж, тежък телосложение, със светло, обръснато лице и големи очи. В тези очи имаше нещо детско, макар че не беше детинството на сенилността. Какво точно беше мис Бартлет не спря да обмисля, тъй като погледът й премина към дрехите му. Това не я привлече. Вероятно се опитваше да се запознае с тях, преди да влязат в плуването. Затова тя прие смаян израз, когато той й заговори, и след това каза "Гледка? О, гледка! Колко възхитителна е гледката! " "Това е моят син", каза старецът; "Казвам се Джордж. Той също има гледка. " - Ах - каза госпожица Бартлет, пот
