Publisher's Synopsis
Едно две три четири пет. Бяха петима.
Петима куриери, седнали на пейка пред манастира на върха на Великия св. Бернар в Швейцария, гледайки отдалечените височини, зацапани от залязващото слънце, сякаш върху върха на планината беше извадено мощно количество червено вино още не беше имал време да потъне в снега.
Това не е моето сравнение. За случая е направен от най-силния куриер, който е германец. Никой от останалите не забеляза по-добре това от мен, седнал на друга пейка от другата страна на вратата на манастира, пушеше пурата ми като тях и - също като тях - гледаше зачервения сняг и самотната барака, където телата на закъснели пътници, изкопани от нея, бавно изсъхват, без да знаят корупция в този студен район.
